кумулативен

Речник на българския език

кумулатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • комолативен
  • комолативин
  • комолътивен
  • комолътивин
  • комулативен
  • комулативин
  • комулътивен
  • комулътивин
  • кумолативен
  • кумолативин
  • кумолътивен
  • кумолътивин
  • кумулативин
  • кумулътивен
  • кумулътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ку-му-ла-ти-вен
непълен член ку-му-ла-тив-ния
пълен член ку-му-ла-тив-ни-ят
ж. р. ку-му-ла-тив-на
членувано ку-му-ла-тив-на-та
ср. р. ку-му-ла-тив-но
членувано ку-му-ла-тив-но-то
мн. ч. ку-му-ла-тив-ни
членувано ку-му-ла-тив-ни-те