култов

Речник на българския език

ку̀лтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. култ

Грешни изписвания (3)

  • култув
  • култоф
  • култуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кул-тов
непълен член кул-то-вия
пълен член кул-то-ви-ят
ж. р. кул-то-ва
членувано кул-то-ва-та
ср. р. кул-то-во
членувано кул-то-во-то
мн. ч. кул-то-ви
членувано кул-то-ви-те