култива̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. култива̀тори, (два) култива̀тора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата.
Грешни изписвания (7)
- колтеватор
- колтеватур
- колтиватор
- колтиватур
- култеватор
- култеватур
- култиватур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кул-ти-ва-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | кул-ти-ва-то-ра | |
| пълен член | кул-ти-ва-то-рът | |
| мн.ч. | кул-ти-ва-то-ри | |
| членувано | кул-ти-ва-то-ри-те | |
| бройна форма | кул-ти-ва-то-ра | |
| звателна форма | — | |