куличка

Речник на българския език

куличка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-лич-ка
членувано ку-лич-ка-та
мн.ч. ку-лич-ки
членувано ку-лич-ки-те
звателна форма