кукане

Речник на българския език

ку̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. ку̀кам

Грешни изписвания (3)

  • кукани
  • кукъне
  • кукъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ка-не
членувано ку-ка-не-то
мн.ч. ку-ка-ния
членувано ку-ка-ни-я-та