кувертюра

Речник на българския език

кувертю̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кувертю̀ри, ж. Покривка за легло.

Грешни изписвания (7)

  • ковертюра
  • ковертюръ
  • ковиртюра
  • ковиртюръ
  • кувертюръ
  • кувиртюра
  • кувиртюръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-вер-тю-ра
членувано ку-вер-тю-ра-та
мн.ч. ку-вер-тю-ри
членувано ку-вер-тю-ри-те
звателна форма