куверта

Речник на българския език

1. кувѐрта — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кувѐрти, ж.
1. Палуба на параход. Излизам на кувертата.
2. Разг. Покривка за легло.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • коверта
  • ковертъ
  • кувертъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-вер-та
членувано ку-вер-та-та
мн.ч. ку-вер-ти
членувано ку-вер-ти-те
звателна форма —

2. куверта — ед. ч. непълен член

куверта е производна форма на куверт (ед. ч. непълен член).

3. куверта — бройна форма

куверта е производна форма на куверт (бройна форма).

Връзки