кубче

Речник на българския език

ку̀бче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ку̀бчета, ср.
1. Малък куб.
2. Всяко малко тяло с форма на куб. Кубчета с картинки за игра.
Кубчето на Рубик. — Специално направено за логически задачи кубче с въртящи се плоскости в различен цвят.

Грешни изписвания (1)

  • кубчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куб-че
членувано куб-че-то
мн.ч. куб-че-та
членувано куб-че-та-та