кубатура

Речник на българския език

кубату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура.

Грешни изписвания (7)

  • кобатура
  • кобатуръ
  • кобътура
  • кобътуръ
  • кубатуръ
  • кубътура
  • кубътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ба-ту-ра
членувано ку-ба-ту-ра-та
мн.ч. ку-ба-ту-ри
членувано ку-ба-ту-ри-те
звателна форма