ксерокопие

Речник на българския език

ксероко̀пие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. ксероко̀пия, ср. Разг. Копие върху лист хартия на текст, рисунка и др., направено от фотокопирен апарат; фотокопие.

Грешни изписвания (3)

  • ксерукопие
  • ксирокопие
  • ксирукопие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ксе-ро-ко-пие
членувано ксе-ро-ко-пи-е-то
мн.ч. ксе-ро-ко-пия
членувано ксе-ро-ко-пи-я-та