крякане

Речник на българския език

кря̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • крякани
  • крякъне
  • крякъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кря-ка-не
членувано кря-ка-не-то
мн.ч. кря-ка-ния
членувано кря-ка-ни-я-та