кръщене

Речник на българския език

кръщенѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кръщенѐта, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си.

Грешни изписвания (7)

  • краштене
  • краштине
  • кращене
  • кращине
  • кръштене
  • кръштине
  • кръщине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-ще-не
членувано кръ-ще-не-то
мн.ч. кръ-ще-не-та
членувано кръ-ще-не-та-та