кръчме

Речник на българския език

кръчме съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръч-ме
членувано кръч-ме-то
мн.ч. кръч-ме-та
членувано кръч-ме-та-та