кръчмарка

Речник на българския език

кръчма̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кръчма̀рки, ж. Жена кръчмар.

Грешни изписвания (3)

  • крачмарка
  • крачмаркъ
  • кръчмаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръч-мар-ка
членувано кръч-мар-ка-та
мн.ч. кръч-мар-ки
членувано кръч-мар-ки-те
звателна форма