кръстче

Речник на българския език

кръ̀стче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. кръст

Грешни изписвания (1)

  • кръстчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-т-че
членувано кръс-т-че-то
мн.ч. кръс-т-че-та
членувано кръс-т-че-та-та