кръстачка

Речник на българския език

кръста̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кръста̀чки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха и др.).

Грешни изписвания (3)

  • крастачка
  • крастачкъ
  • кръстачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-тач-ка
членувано кръс-тач-ка-та
мн.ч. кръс-тач-ки
членувано кръс-тач-ки-те
звателна форма