кръгче

Речник на българския език

кръ̀гче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. кръг

Грешни изписвания (1)

  • кръгчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръг-че
членувано кръг-че-то
мн.ч. кръг-че-та
членувано кръг-че-та-та