кръгозор

Речник на българския език

кръгозо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Пространство, което може да се обхване с един поглед.
2. Прен. Обхват, кръг от интереси, знания. Човек с широк кръгозор.

Грешни изписвания (3)

  • крагозор
  • крагузор
  • кръгузор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-го-зор
непълен член кръ-го-зо-ра
пълен член кръ-го-зо-рът
мн.ч. кръ-го-зо-ри
членувано кръ-го-зо-ри-те
бройна форма кръ-го-зо-ра
звателна форма