кръвоизлив

Речник на българския език

кръвоѝзлив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кръвоѝзливи, (два) кръвоѝзлива, м. Изтичане на кръв от спукани кръвоносни съдове вътре в организма или навън. Вътрешен кръвоизлив.

Грешни изписвания (15)

  • кравоизлев
  • кравоизлив
  • кравуизлев
  • кравуизлив
  • кръвоизлев
  • кръвуизлев
  • кръвуизлив
  • кравоизлеф
  • кравоизлиф
  • кравуизлеф
  • кравуизлиф
  • кръвоизлеф
  • кръвоизлиф
  • кръвуизлеф
  • кръвуизлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-во-из-лив
непълен член кръ-во-из-ли-ва
пълен член кръ-во-из-ли-вът
мн.ч. кръ-во-из-ли-ви
членувано кръ-во-из-ли-ви-те
бройна форма кръ-во-из-ли-ва
звателна форма