крона

Речник на българския език

кро̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кронъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кро-на
членувано кро-на-та
мн.ч. кро-ни
членувано кро-ни-те
звателна форма