кроене

Речник на българския език

кроѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. кроя̀

Грешни изписвания (3)

  • кроени
  • круене
  • круени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кро-е-не
членувано кро-е-не-то
мн.ч. кро-е-ния
членувано кро-е-ни-я-та