кринолин

Речник на българския език

кринолѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кринолѝни, (два) кринолѝна, м. Широка женска пола, опъната на обръч, носена през ХIХ в.

Грешни изписвания (3)

  • кренолин
  • кренулин
  • кринулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-но-лин
непълен член кри-но-ли-на
пълен член кри-но-ли-нът
мн.ч. кри-но-ли-ни
членувано кри-но-ли-ни-те
бройна форма кри-но-ли-на
звателна форма