крина

Речник на българския език

1. крѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. крѝни, ж. Истор. Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма).
Като крина. — Голям и кръгъл. Луна като крина. Глава като крина.

Грешни изписвания (1)

  • кринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-на
членувано кри-на-та
мн.ч. кри-ни
членувано кри-ни-те
звателна форма

2. крина — ед. ч. непълен член

крина е производна форма на крин (ед. ч. непълен член).

3. крина — бройна форма

крина е производна форма на крин (бройна форма).