криминалитет

Речник на българския език

криминалитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-ми-на-ли-тет
непълен член кри-ми-на-ли-те-та
пълен член кри-ми-на-ли-те-тът
мн.ч. кри-ми-на-ли-те-ти
членувано кри-ми-на-ли-те-ти-те
бройна форма кри-ми-на-ли-те-та
звателна форма