криминале

Речник на българския език

криминалѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. криминалѐта, ср. Разг. Криминален роман или филм.

Грешни изписвания (7)

  • кременале
  • кременъле
  • креминале
  • креминъле
  • крименале
  • крименъле
  • криминъле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-ми-на-ле
членувано кри-ми-на-ле-то
мн.ч. кри-ми-на-ле-та
членувано кри-ми-на-ле-та-та