крикет

Речник на българския език

крѝкет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В спорта — игра, която се играе на открито игрище между два отбора с малка твърда топка, която се удря с бухалки. Отбор по крикет. Играя крикет.

Грешни изписвания (1)

  • крикит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-кет
непълен член кри-ке-та
пълен член кри-ке-тът
мн.ч. кри-ке-ти
членувано кри-ке-ти-те
бройна форма кри-ке-та
звателна форма