кривица

Речник на българския език

1. кривица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-ви-ца
членувано кри-ви-ца-та
мн.ч. кри-ви-ци
членувано кри-ви-ци-те
звателна форма

2. Кривица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение