кретон

Речник на българския език

крето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • критон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-тон
непълен член кре-то-на
пълен член кре-то-нът
мн.ч. кре-то-ни
членувано кре-то-ни-те
бройна форма кре-то-на
звателна форма