кретане

Речник на българския език

крѐтане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кретани
  • кретъне
  • кретъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-та-не
членувано кре-та-не-то
мн.ч. кре-та-ния
членувано кре-та-ни-я-та