крепон

Речник на българския език

крепо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид мек памучен плат с набрана, неравна повърхност. Нощница от крепон.

Грешни изписвания (1)

  • крипон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-пон
непълен член кре-по-на
пълен член кре-по-нът
мн.ч. кре-по-ни
членувано кре-по-ни-те
бройна форма кре-по-на
звателна форма