кредо

Речник на българския език

крѐдо — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Принципи, верую. Творческо кредо. Моето кредо.

Грешни изписвания (1)

  • креду

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-до
членувано кре-до-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки