кредиторка

Речник на българския език

кредѝторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кредѝторки, ж. Тази, която предоставя на някого кредит. Банка кредиторка.

Грешни изписвания (7)

  • кредиторкъ
  • кредитурка
  • кредитуркъ
  • кридиторка
  • кридиторкъ
  • кридитурка
  • кридитуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-ди-тор-ка
членувано кре-ди-тор-ка-та
мн.ч. кре-ди-тор-ки
членувано кре-ди-тор-ки-те
звателна форма