кредитор

Речник на българския език

кредѝтор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кредѝтори, м. Този, който предоставя на някого кредит. Кредиторите не искат да чакат повече.
прил. кредѝторски, кредѝторска, кредѝторско, мн. кредѝторски.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кредитур
  • кридитор
  • кридитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-ди-тор
непълен член кре-ди-то-ра
пълен член кре-ди-то-рът
мн.ч. кре-ди-то-ри
членувано кре-ди-то-ри-те
бройна форма кре-ди-то-ра
звателна форма