креатура

Речник на българския език

креату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. креату̀ри, ж. Незначителна, жалка личност, издигнала се чрез чуждо покровителство или по стечение на обстоятелствата.

Грешни изписвания (7)

  • креатуръ
  • креътура
  • креътуръ
  • криатура
  • криатуръ
  • криътура
  • криътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-а-ту-ра
членувано кре-а-ту-ра-та
мн.ч. кре-а-ту-ри
членувано кре-а-ту-ри-те
звателна форма