крачен

Речник на българския език

кра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. крак

Грешни изписвания (1)

  • крачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кра-чен
непълен член крач-ния
пълен член крач-ни-ят
ж. р. крач-на
членувано крач-на-та
ср. р. крач-но
членувано крач-но-то
мн. ч. крач-ни
членувано крач-ни-те