кратно

Речник на българския език

1. кратно съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крат-но
членувано крат-но-то
мн.ч. крат-ни
членувано крат-ни-те

2. кратно — ср. р.

кратно е производна форма на кратен (ср. р.).