кратер

Речник на българския език

кра̀тер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кра̀тери, (два) кра̀тера, м.
1. Конусовидна вдлъбнатина на върха на вулкан, през която се изхвърля лавата.
2. Конусовидна дупка в земята, издълбана от избухнала бомба или от паднало със сила тяло. Разбилият се самолет направил голям кратер.

Грешни изписвания (1)

  • кратир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-тер
непълен член кра-те-ра
пълен член кра-те-рът
мн.ч. кра-те-ри
членувано кра-те-ри-те
бройна форма кра-те-ра
звателна форма