краставица

Речник на българския език

кра̀ставица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кра̀ставици, ж. Градинско растение, зеленчук със зелени, продълговати плодове, както и самият плод. Салата от краставици. Кисела краставица.
същ. умал. кра̀ставичка, мн. кра̀ставички, ж.
прил. кра̀ставичен, кра̀ставична, кра̀ставично, мн. кра̀ставични. Краставичен сок.

Грешни изписвания (7)

  • краставеца
  • краставецъ
  • краставицъ
  • крастъвеца
  • крастъвецъ
  • крастъвица
  • крастъвицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крас-та-ви-ца
членувано крас-та-ви-ца-та
мн.ч. крас-та-ви-ци
членувано крас-та-ви-ци-те
звателна форма