крайъгълен

Речник на българския език

крайъ̀гълен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

крайъ̀гълна, крайъ̀гълно, мн. крайъ̀гълни, прил. Краеъгълен.

Грешни изписвания (7)

  • крайъгален
  • крайъгалин
  • крайъгълин
  • кръйъгален
  • кръйъгалин
  • кръйъгълен
  • кръйъгълин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кра-йъ-гъ-лен
непълен член кра-йъ-гъл-ния
пълен член кра-йъ-гъл-ни-ят
ж. р. кра-йъ-гъл-на
членувано кра-йъ-гъл-на-та
ср. р. кра-йъ-гъл-но
членувано кра-йъ-гъл-но-то
мн. ч. кра-йъ-гъл-ни
членувано кра-йъ-гъл-ни-те