крайче

Речник на българския език

кра̀йче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. край

Грешни изписвания (1)

  • крайчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. край-че
членувано край-че-то
мн.ч. край-че-та
членувано край-че-та-та