крайцер

Речник на българския език

кра̀йцер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • крайцир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. край-цер
непълен член край-це-ра
пълен член край-це-рът
мн.ч. край-це-ри
членувано край-це-ри-те
бройна форма край-це-ра
звателна форма