крайпътен

Речник на българския език

крайпъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • крайпътин
  • кръйпътен
  • кръйпътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. край-пъ-тен
непълен член край-път-ния
пълен член край-път-ни-ят
ж. р. край-път-на
членувано край-път-на-та
ср. р. край-път-но
членувано край-път-но-то
мн. ч. край-път-ни
членувано край-път-ни-те