крайграничен

Речник на българския език

крайгранѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

крайгранѝчна, крайгранѝчно, мн. крайгранѝчни, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село.

Грешни изписвания (7)

  • крайграничин
  • крайгръничен
  • крайгръничин
  • кръйграничен
  • кръйграничин
  • кръйгръничен
  • кръйгръничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крайг-ра-ни-чен
непълен член крайг-ра-нич-ния
пълен член крайг-ра-нич-ни-ят
ж. р. крайг-ра-нич-на
членувано крайг-ра-нич-на-та
ср. р. крайг-ра-нич-но
членувано крайг-ра-нич-но-то
мн. ч. крайг-ра-нич-ни
членувано крайг-ра-нич-ни-те