краесло̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
краесло̀вна, краесло̀вно, мн. краесло̀вни, прил. Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна.
Грешни изписвания (7)
- краесловин
- краисловен
- краисловин
- кръесловен
- кръесловин
- кръисловен
- кръисловин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кра-ес-ло-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кра-ес-лов-ния | ||
| пълен член | кра-ес-лов-ни-ят | ||
| ж. р. | кра-ес-лов-на | ||
| членувано | кра-ес-лов-на-та | ||
| ср. р. | кра-ес-лов-но | ||
| членувано | кра-ес-лов-но-то | ||
| мн. ч. | кра-ес-лов-ни | ||
| членувано | кра-ес-лов-ни-те | ||