крадлив

Речник на българския език

крадлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

крадлѝва, крадлѝво, мн. крадлѝви, прил.
1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака.
2. Който е тих, таен, като при кражба. Крадлив жест. Крадливи стъпки.

Грешни изписвания (3)

  • кръдлив
  • крадлиф
  • кръдлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крад-лив
непълен член крад-ли-вия
пълен член крад-ли-ви-ят
ж. р. крад-ли-ва
членувано крад-ли-ва-та
ср. р. крад-ли-во
членувано крад-ли-во-то
мн. ч. крад-ли-ви
членувано крад-ли-ви-те