краден

Речник на българския език

1. кра̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. крада̀

Грешни изписвания (1)

  • крадин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кра-ден
непълен член кра-де-ния
пълен член кра-де-ни-ят
ж. р. кра-де-на
членувано кра-де-на-та
ср. р. кра-де-но
членувано кра-де-но-то
мн. ч. кра-де-ни
членувано кра-де-ни-те

2. краден — мин. страд. прич. м. р.

краден е производна форма на крада (мин. страд. прич. м. р.).