кощунстване

Речник на българския език

кощунстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • коштунстване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-щун-с-т-ва-не
членувано ко-щун-с-т-ва-не-то
мн.ч. ко-щун-с-т-ва-ния
членувано ко-щун-с-т-ва-ни-я-та