кошута

Речник на българския език

кошу̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кошу̀ти, ж. Женската на елен.

Грешни изписвания (3)

  • кошутъ
  • кушута
  • кушутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-шу-та
членувано ко-шу-та-та
мн.ч. ко-шу-ти
членувано ко-шу-ти-те
звателна форма