кошара

Речник на българския език

коша̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коша̀ри, ж.
1. Заградено място, понякога с навес и плътна ограда, за овце; агъ̀л. Прибирам овцете в кошарата.
2. Разг. Легло за бебе или малко дете с ограда от дъски.

Грешни изписвания (3)

  • кошаръ
  • кушара
  • кушаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ша-ра
членувано ко-ша-ра-та
мн.ч. ко-ша-ри
членувано ко-ша-ри-те
звателна форма