ко̀чина
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ко̀чини, ж.
1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски.
2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище. Не ми се живее в тази кочина.
• Като (в) кочина. — Мръсно. У тях е като кочина.
1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски.
2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище. Не ми се живее в тази кочина.
• Като (в) кочина. — Мръсно. У тях е като кочина.
Грешни изписвания (3)
- кочена
- коченъ
- кочинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | ко-чи-на-та | |
| мн.ч. | ко-чи-ни | |
| членувано | ко-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |